И те за теб достойни, майко, бяха...
Пет 
минути след среднощ на 1-ви против 2-ри ноември 1885 година телеграфът в софийската станция затраква. Дежурните телеграфисти одобряват от станция Пирот депеша до гръцкия дипломатически сътрудник в София Рангабе, подадена от сръбския министър-председател Милутин Гарашанин:
Командирът на І дивизия и пограничните управляващи ми известяват по едно и също време, че българските войски атакували през днешния ден тутакси 7½ сутринта позициите, които заема един батальон от първи пехотински полк на сръбска територия, в покрайнините на Власина. Кралевското държавно управление смята това неоснователно нахлуване като оповестяване на война. Моля ви, година Агенте, да съобщите от мое име на година Цанова, министър на външните работи, че като приема следствията от тая война, Сърбия се смята във воюще състояние с княжество България, начиная от събота, 6 часа сутринта, 2 ноември.
Гарашанин
Малко известни, само че значими монументи в България
Телеграмата е призната в 0:15 часа, като смутените телеграфисти изпращатпрепис от телеграмата до българския външен министър Илия Цанов с молба за указания дали да предадат телеграмата на Рангабе. В 0:45 часа идва одобрителен отговор, а в 1 часа на 2 ноември станцията се изпълва с намиращите се в София военни и държавни ръководители. Цанов препраща телеграмата на княз Александър, който е в Пловдив дружно с министър-председателя Петко Каравелов и началника на Генералния щаб капитан Рачо Петров. Сложният исторически моменте предаден от Рачо Петров със следните думи:
Телеграмата на Цанова се получи към часа два. Събудих първо Каравелова, сетне княза. И двамата изглеждаха спокойни. Впрочем от няколко дни ний считахме към този момент войната за неизбежна, защото многочислените произшествия, провокирани от сърбите по границата, ясно посочваха тяхното решение да ни атакуван. Много пъти са ме питали: какво бе нашето първо усещане, когато узнахме, че войната е оповестена? Нашето усещане бе… че ще се бием; в тоя миг нямахме време да се вдълбочаваме повече. Бяхме млади и имахме огромна самоувереност, това изяснява всичко. По мотив експлоадирането на войната княз Александър издава две манифести – едната към войската, а другата – към българския народ. Ето и техните текстове:
Офицери, унтерофицери и бойци!
Сръбският крал ни разгласи война. Той заповядал на сръбската армия да нахълта в нашата земя. Вместо да ни оказват помощ, нашите братя сърби желаят да разрушат нашето родно място.
Войници! Покажете вашата смелост, защитете вашите майки и огнища, смажете врага, който подло и дебнешком атакува върху ни и не се оставяйте, до момента в който не ги унищожите. Напред, братя, Бог да ни оказва помощ и да ни подари победа! “
Обръщението към българския народ е цялостно със същата страст:
Към българския народ
Правителството на прилежащия нам приятелски Народ, водимо от персонални и егоистични цели и желающе да осуети святото дело – Съединението на българския народ в една цяло, – през днешния ден, без всякой легален и обективен мотив, е оповестило война на нашата страна и е дало заповед на войските си да нахълтат в земята ни.
С огромно огорчение ние чухме тая печална новина, тъй като в никакъв случай не вярвахме, че нашите еднокръвни и едноверни братя ще дигнат ръка и ще стартират една братоубийствена война в тия сложни времена, които минават дребните страни на Балканскияполуостров и по този начин безчеловечно и неразумно да се отнасят към своите съседи, които без да предизвикват някому щета, работят и се борят за едно благородно, заслужено и чисто дело.
Великите борби на България - II част
Като оставяме върху сърбите и държавното управление им всичката отговорност за братоубийствената война сред двата приятелски народа и за неприятните последици, които би могли да сполетят и двете страни ние разгласяваме на своя обичан народ, че приехме прогласената от сърбите война и дадохме заповед на нашите храбри, юначни войски да почнат действието си против сърбите и мъжки да защищават земята, достойнството и свободата на българския народ. Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своя отбрана и ще ни даде нужната помощ, с цел да спечелваме и бием вразите си.
Като сме уверени, че нашият обичан народ ще се притече да ни поддържа в сложното, само че свято дело – отбраната на земята ни от нахлуването на неприятеля – и че всякой българин, кадърен да носи оръжие, ще пристигна под знамената да се бие за своето родно място и независимост, призоваваме Всевишнаго да пази и покровителствува България и да ни оказва помощ в сложните и усилни времена, които минава страната ни. Нека Всевишният Господ Бог ни бъде на помощ.
Издаден в Пловдив на втори ноември, хиляда осемстотин и осемдесет и пета година.
Александър
Военните изпращат телеграми до началника на Западния корпус майор Аврам Гуджев и до командира на Северния отряд капитан Атанас Узунов. Разпорежданията са: съблюдаване на проекта за водене на войната и задържане на настъплението на сръбската Нишавска войска с яростни боеве в направлението Пирот–София и дейна защита във Видинско. Българските бойци посрещат новината за оповестената война с неукротим екстаз, за което свидетелства кореспондентът на Кьолнише Цайтунг А. Фон Хун, участвал на прочитането на манифеста пред бойците от Първи софийски пеши полк:
Никога – написа той – няма да не помни това, което видях тогава: с ликующи, нескончаеми ура бидоха посрещнати неговите думи, пушките се размахваха, калпаците почнаха да хвърчат във въздуха и от лицата грееше една дива, бих могъл да кажа, варварска наслада.
В Южна България новината също е посрещната с екстаз, предаден ни от офицера от Втори конен полк Йордан Велчев:
Трябваше да бъде човек на Харманлийско–Търновосейменско–Ямболската позиция, която нашите войски заемаха против турците, да чуе какво „ Ура! “ цепеше въздуха, като им се заяви, че ще се бият със сърбите, тъй като са навлезли в рамките на България.
Не по-различна е реакцията и на пехотинците от Осми крайморски полк, предадена ни от адютанта на първа тайфа подпоручик Иван Петров:
След пладне на 2 ноември пристигна в с. Голям манастир командующият полка капитан Сарафов и разгласи на дружините, че Сърбия е оповестила нам война. Гръмовитото „ ура “ на дружините изрази готовността на българина да води война и самоувереността му в триумфа и успеха. Веднага се залюля юнашкото национално хоро, офицери и бойци се размесиха в него и продължителни и радостни крясъци процепиха манастирските върхове: „ Ще бием, ще бием тия свинари. “ Командующият полка изброи в резюме недобрите бойни качества на сръбския боец, постоянно преустановяван от юнашките крясъци на радостните и самоуверени в триумфа бойци: „ Ще бием, ще бием подлия сърбин. “
Как е реагирал на оповестяването на войната нашият народ приказва и едно писмо, изпратено на един от българските бойци от домашните му със следното наличие:
Научаваме се, че сърбите желали да ни разгласят война. Внимавайте. Догдето ви се свари кашата в казана, вий би трябвало да свършите работата със сърбите. В противоположен случай стойте си там, а ний, милицията, ще отидем и ще свършим работата.
Започва славната отбрана на Съединението, което нашият народ заплаща с кръвта на едни от най-достойните си синове.
Инфо: www.bulgarianhistory.org
